Русофобци
За тях 5-вековното турско иго, съсипването на българската страна, методичният геноцид над българската нация, неизброимите зверства, жестокости и гаври са една поетична метафора; една митология, родена в болнавото българско съзнание; дивен рахатлък в отровната сянка на една кървава империя; едно благо, любезнейшо присъствие; едно спокойно, толерантно съжителство; една лъчезарна идилия; едно безпределно благополучие и всеобхватен прогрес на българския народ.
Напредък и благополучие, прекършени и прегазени най-варварски от някакви " диви, примитивни, безпросветни човекоподобни, вонящи на махорка ", които се надовлекли, с цел да ни заробят и ограбят. А тъпоглавият български народ към този момент 140 години слави Русия, своята поробителка, мъкне венци и цветя, разнася флагове и хоругви, катери се по Орлово гнездо и възпява злокобната дата 3 март.
Те в никакъв случай няма да проумеят, че в международната история има единствено една война, провокирана под натиска на един народ. И това е Руско-турската освободителна война 1877-1878 година Православният съветски народ, съветските поети, писатели, художници, публицисти, учени, целокупното съветско духовенство - те желаеха от императора тази война. И я завоюваха. За нас. Заради нас.
Те не могат да понесат историческата истина, че за свободата на България, за нас, поради нас, преди 140 години погинаха тъкмо 109 498 съветски бойци, офицери, лекари, медицински сестри, санитари. По 365 дневно. Мужици, студенти, дворяни, солдати, графини... И нито един американски рейнджър. Ах!
Те не могат да преглътнат обстоятелството, че на 3 март 1878 година България, българската страна, българският народ възкръснаха из един океан унижения, кръв, гибел и крах. Не с помощта на " цивилизованите европейски вълци " (Христо Ботев). Нито на тяхната " харемна дипломация ", олицетворена така " блестящо " от Бенджамин Дизраели лорд Биконсфилд, който назовава турските зверства през април 1876 година " празни приказки по кафенетата ". А макар тях.
Те оповестиха 3 март за машинация, рекет, капан, обир и иго, за празник на антиевропейците, ерго - Освобождението е дело антиевропейско, срамно и позорно, е най-гнусно посягане, нападение и закононарушение против европейските полезности и против " нашите съдружници и сътрудници от НАТО и Европейски Съюз ", а президентът Румен Радев взел, че не запомнил да ги спомене на Шипка с коленопреклонна признателност! Само дето тези наши съдружници и сътрудници са съществували през 1878 година тъкмо толкоз, колкото НАТО, Европейски Съюз и евроатлантическия джендъриат.
Те, една вреслива групичка русофобци, се състезават кой да произнесе по-голяма нелепост, да съчини по-мерзка неистина, да сътвори по-величествена конспирация, да напише по-чутовна гнусота, да показва по-надменно незнание и основно - да засвидетелства по-раболепно поклонение пред олтара на режисираното евроатлантическо русомразие, че да си проработи по-изобилно грантово снизхождение.
Александър Йорданов, русофобец пръв, разгласи, че за него 3 март не значи нищо, просто една дата, но добре, че Берлинският конгрес върнал България на картата на света. Само дето никой не чества Берлинския конгрес.
Горан Благоев потегли да гони президента от Шипка: не му било мястото там, а в София, за издигане на националния трикольор, обаче президентът показал " чудноват интерес към наличие на Шипка " (много " чудноват ", в действителност!), показал брутално неуважение на държавната традиция и протокол, само че най-паче, заради своето лукавство, отишъл Радев на Шипка с едната цел - така да омаловажи и засенчи Караянчева, та народът да я освирка (така Цветанов доразви интрижката, като че ли някой може да омаловажи нищото и да засенчи сянката). " Президентът не е на мястото си ", постанови Горан и ръфна патриарх Кирил за подрасника: " Посрещането му демонстрира, че визитата му не е единствено църковна. Висши църковни йерарси и глави на църкви не са посрещани на такова високо равнище. Акцентът на 140-та годишнина някак си главно гравитира към това къде е съветският патриарх и кой е към него. Защо не поканихме един румънски патриарх, финландски архиепископ... ".
Българска национална телевизия реши да тресне специфичен, умишлен акцент в празничния ден - Брест-Литовския кротичък контракт, щото бил подписан на 3 март 1918 година Ако Българска национална телевизия толкова държеше да открие някакви календарни съвпадения, подсещам: на 3 март 1855 година се възцарява съветският император Александър II Николаевич, Царят-Освободител; на 3 март 1861 година Александър II отстранява крепостното право в Русия; на 3 март 1924 година е детрониран халиф Абдул Меджид II и това е краят на 1400-годишния османски халифат, Турция става република с президент Мустафа Кемал Ататюрк.
Но не, това не е забавно, не се вписва в идейката едно величаво събитие - Освобождението на България от турско иго, да бъде сменено и обезличено с подпъхването на един мъчителен за Русия контракт. Ах, какво благополучие озари студиото! Какво подхилкване и хълцотене огласи националния ефир!
С Брест-Литовския контракт Русия губи 1 милион кв. км (26% от своята територия), 1/3 от популацията (над 60 милиона души), 75% от въгледобива, 80% от находищата на желязна руда и 1/3 от обработваемите земи. Но най-хубавото в цялата тази работа е, че Русия капитулира пред Германия, Османската империя, Австро-Унгария и България. " България е безапелационен победител на Русия ", сподели Дими Стоянович, " Ние някак си сме победили освободителката си ", рече вездесъщият Горан Благоев.
Русия капитулира пред България! Какво неземно благополучие! Продължило 8 месеца и 10 дни. Това не попречи студиото да подгизне от задоволството на пигмеите, подгрети от " Фактор ", органа на русофобците. Който разгласи Брест-Литовския контракт за " един от върховите моменти " в нашата история, България за " победителка във войната на Източния фронт ", Русия за " второстепенна мощ ", и замести " русофилския мит " за " подправената съветска " Санстефанска България с фантасмагорията " Брест-Литовска България "! За изтрезняване - един " малък " подробност. Ньойският контракт. И една българска национална злополука. Вие си правете справките.
Междувременно Лилито, министърка на Европредседателството, поздрави българите за 3 март във фейсбук. На британски ги поздрави. Ето по този начин: Happy National Day - the 140th Anniversary of the Liberation of Bulgaria! ". Следва текстче от 11 реда. И никаква Русия няма там. Никаква Руско-турска освободителна война. Нито дума от какво тъкмо се е освободила България, нито - има си хас - кой е освободил България от това, дето го няма в тези 11 реда. Кого, впрочем, поздрави Лилито на британски? Париж? Виена? Лондон? Вашингтон? Анкара, може би? Или Брюксел, този проамерикански и антиевропейски харем на русофобщината, защитаван зорко от евнуси джендърмеристи?
Борисов одобри от немай къде двамата патриарси, българския и съветския, единствено с цел да подари на патриарх Кирил един камък от връх Христо Ботев (поне да беше от Шипка!) и да изрецитира благодарности по адрес на страни, несъществували преди 140 години, просто тъй като са били под скиптъра на съветския император. Следващия път може да изреди благодарности към всичките народи, народности и етноси от Руската империя, тъй като те всички са взели участие в Руско-турската освободителна война: якути, башкири, чуваши, евенки, татари, казахи, грузинци, арменци, таджики, чеченци, естонци, латвийци, осетинци и така нататък - до 195. Но някак си войната не се назовава украино-турска, полско-турска, литовско-турска и така нататък - до 195.
И никой, безусловно никой от ниневластващите гербисти не се подвигна на Шипка. Ако не броим ожалената и освиркана Караянчева. Никой. Нито министър-председател, нито министри, нито депутати. Никой!
И всички - министър-председател, министри и депутати от ГЕРБ заедно и безмозъчно бойкотираха държавния банкет, даван от президента в чест на националния празник на българската страна - Освобождението на България от турско иго. Сал един Вежди Рашидов.
Кого и какво бойкотираха Борисов и Цветанов? Кого и какво бойкотира цялата властимеюща кохорта от Третото пришествие на Борисов?! Президента Радев? Целокупния дипломатически корпус? Руския дипломат? Президента Путин? Русия?
Бойкотираха и отхвърлиха Освобождението на България, оскверниха подвига и гибелта на хилядите съветски воини и български опълченци, поругаха и Самарското знаме, и православния кръст, и признателността на българския народ към Русия, зачертаха неговата историческа памет, неговите титанични, гигантски старания да отхвърли робския терор, неговия безумен блян към независимост, неговите неизброими жертви.
Това към този момент не са изцепките на Горановци, Сашойордановци, подправени " фактори " и всевъзможни грантови русофобци. Това е недвусмислената, формалната позиция на ГЕРБ и персонално на Борисов. На дипломатически език това се назовава вражески жест. Следващият ход на българското държавно управление е да отзове българския дипломат от Москва и да разгласи съветския дипломат в София за личност нон грата.
И целият този смърдеж - след виртуозната дипломация на двете църкви - българската и руската; след възторга на хилядите хора, изкачили Шипка в петметровия сняг, понесли български и съветски знамена; след боговдъхновеното съслужение на двамата патриарси; след знаковите слова на патриарх Кирил, че без българското православие, без българските духовници и просветители нямаше да има съветско православие, а то значи - съветска държава; след думите на президента, че българите са днешните опълченци, които пазят историческата истина...
ГЕРБ и присъдружните му русофобци отровиха празника с интриги. Патриарх Кирил, наскърбен (по-точно втрещен) от изопачаването на историята, от размиването на съветската себеотрицателност в обстановка и " политкоректност ", наруши всички дипломатически правила и на изпроводяк върна камъка в градината на Борисов. Дипломатически камък, който ще тегне върху българо-руските връзки и ще ги дефинира оттук насетне. Не за дълго. Само до скоростния завършек на Третото Борисово пришествие.
А русофобците тръгнали да вършат подписка - националния ни празник да сменят, за дефинитивно изтриване и дерусификация на българската история и памет. Най-добре да изберат Берлинския конгрес, който разпарчетоса България, единствено и единствено да я отърве от съветско иго и съветски ботуш. Може и Брест-Литовския кротичък контракт. Хем отново ще е 3 март. Но на първо място би трябвало да съборят храм " Св. Александър Невски ". И храм-паметника на Шипка. И самата Шипка. Камък върху камък да не остане от България.
Напредък и благополучие, прекършени и прегазени най-варварски от някакви " диви, примитивни, безпросветни човекоподобни, вонящи на махорка ", които се надовлекли, с цел да ни заробят и ограбят. А тъпоглавият български народ към този момент 140 години слави Русия, своята поробителка, мъкне венци и цветя, разнася флагове и хоругви, катери се по Орлово гнездо и възпява злокобната дата 3 март.
Те в никакъв случай няма да проумеят, че в международната история има единствено една война, провокирана под натиска на един народ. И това е Руско-турската освободителна война 1877-1878 година Православният съветски народ, съветските поети, писатели, художници, публицисти, учени, целокупното съветско духовенство - те желаеха от императора тази война. И я завоюваха. За нас. Заради нас.
Те не могат да понесат историческата истина, че за свободата на България, за нас, поради нас, преди 140 години погинаха тъкмо 109 498 съветски бойци, офицери, лекари, медицински сестри, санитари. По 365 дневно. Мужици, студенти, дворяни, солдати, графини... И нито един американски рейнджър. Ах!
Те не могат да преглътнат обстоятелството, че на 3 март 1878 година България, българската страна, българският народ възкръснаха из един океан унижения, кръв, гибел и крах. Не с помощта на " цивилизованите европейски вълци " (Христо Ботев). Нито на тяхната " харемна дипломация ", олицетворена така " блестящо " от Бенджамин Дизраели лорд Биконсфилд, който назовава турските зверства през април 1876 година " празни приказки по кафенетата ". А макар тях.
Те оповестиха 3 март за машинация, рекет, капан, обир и иго, за празник на антиевропейците, ерго - Освобождението е дело антиевропейско, срамно и позорно, е най-гнусно посягане, нападение и закононарушение против европейските полезности и против " нашите съдружници и сътрудници от НАТО и Европейски Съюз ", а президентът Румен Радев взел, че не запомнил да ги спомене на Шипка с коленопреклонна признателност! Само дето тези наши съдружници и сътрудници са съществували през 1878 година тъкмо толкоз, колкото НАТО, Европейски Съюз и евроатлантическия джендъриат.
Те, една вреслива групичка русофобци, се състезават кой да произнесе по-голяма нелепост, да съчини по-мерзка неистина, да сътвори по-величествена конспирация, да напише по-чутовна гнусота, да показва по-надменно незнание и основно - да засвидетелства по-раболепно поклонение пред олтара на режисираното евроатлантическо русомразие, че да си проработи по-изобилно грантово снизхождение.
Александър Йорданов, русофобец пръв, разгласи, че за него 3 март не значи нищо, просто една дата, но добре, че Берлинският конгрес върнал България на картата на света. Само дето никой не чества Берлинския конгрес.
Горан Благоев потегли да гони президента от Шипка: не му било мястото там, а в София, за издигане на националния трикольор, обаче президентът показал " чудноват интерес към наличие на Шипка " (много " чудноват ", в действителност!), показал брутално неуважение на държавната традиция и протокол, само че най-паче, заради своето лукавство, отишъл Радев на Шипка с едната цел - така да омаловажи и засенчи Караянчева, та народът да я освирка (така Цветанов доразви интрижката, като че ли някой може да омаловажи нищото и да засенчи сянката). " Президентът не е на мястото си ", постанови Горан и ръфна патриарх Кирил за подрасника: " Посрещането му демонстрира, че визитата му не е единствено църковна. Висши църковни йерарси и глави на църкви не са посрещани на такова високо равнище. Акцентът на 140-та годишнина някак си главно гравитира към това къде е съветският патриарх и кой е към него. Защо не поканихме един румънски патриарх, финландски архиепископ... ".
Българска национална телевизия реши да тресне специфичен, умишлен акцент в празничния ден - Брест-Литовския кротичък контракт, щото бил подписан на 3 март 1918 година Ако Българска национална телевизия толкова държеше да открие някакви календарни съвпадения, подсещам: на 3 март 1855 година се възцарява съветският император Александър II Николаевич, Царят-Освободител; на 3 март 1861 година Александър II отстранява крепостното право в Русия; на 3 март 1924 година е детрониран халиф Абдул Меджид II и това е краят на 1400-годишния османски халифат, Турция става република с президент Мустафа Кемал Ататюрк.
Но не, това не е забавно, не се вписва в идейката едно величаво събитие - Освобождението на България от турско иго, да бъде сменено и обезличено с подпъхването на един мъчителен за Русия контракт. Ах, какво благополучие озари студиото! Какво подхилкване и хълцотене огласи националния ефир!
С Брест-Литовския контракт Русия губи 1 милион кв. км (26% от своята територия), 1/3 от популацията (над 60 милиона души), 75% от въгледобива, 80% от находищата на желязна руда и 1/3 от обработваемите земи. Но най-хубавото в цялата тази работа е, че Русия капитулира пред Германия, Османската империя, Австро-Унгария и България. " България е безапелационен победител на Русия ", сподели Дими Стоянович, " Ние някак си сме победили освободителката си ", рече вездесъщият Горан Благоев.
Русия капитулира пред България! Какво неземно благополучие! Продължило 8 месеца и 10 дни. Това не попречи студиото да подгизне от задоволството на пигмеите, подгрети от " Фактор ", органа на русофобците. Който разгласи Брест-Литовския контракт за " един от върховите моменти " в нашата история, България за " победителка във войната на Източния фронт ", Русия за " второстепенна мощ ", и замести " русофилския мит " за " подправената съветска " Санстефанска България с фантасмагорията " Брест-Литовска България "! За изтрезняване - един " малък " подробност. Ньойският контракт. И една българска национална злополука. Вие си правете справките.
Междувременно Лилито, министърка на Европредседателството, поздрави българите за 3 март във фейсбук. На британски ги поздрави. Ето по този начин: Happy National Day - the 140th Anniversary of the Liberation of Bulgaria! ". Следва текстче от 11 реда. И никаква Русия няма там. Никаква Руско-турска освободителна война. Нито дума от какво тъкмо се е освободила България, нито - има си хас - кой е освободил България от това, дето го няма в тези 11 реда. Кого, впрочем, поздрави Лилито на британски? Париж? Виена? Лондон? Вашингтон? Анкара, може би? Или Брюксел, този проамерикански и антиевропейски харем на русофобщината, защитаван зорко от евнуси джендърмеристи?
Борисов одобри от немай къде двамата патриарси, българския и съветския, единствено с цел да подари на патриарх Кирил един камък от връх Христо Ботев (поне да беше от Шипка!) и да изрецитира благодарности по адрес на страни, несъществували преди 140 години, просто тъй като са били под скиптъра на съветския император. Следващия път може да изреди благодарности към всичките народи, народности и етноси от Руската империя, тъй като те всички са взели участие в Руско-турската освободителна война: якути, башкири, чуваши, евенки, татари, казахи, грузинци, арменци, таджики, чеченци, естонци, латвийци, осетинци и така нататък - до 195. Но някак си войната не се назовава украино-турска, полско-турска, литовско-турска и така нататък - до 195.
И никой, безусловно никой от ниневластващите гербисти не се подвигна на Шипка. Ако не броим ожалената и освиркана Караянчева. Никой. Нито министър-председател, нито министри, нито депутати. Никой!
И всички - министър-председател, министри и депутати от ГЕРБ заедно и безмозъчно бойкотираха държавния банкет, даван от президента в чест на националния празник на българската страна - Освобождението на България от турско иго. Сал един Вежди Рашидов.
Кого и какво бойкотираха Борисов и Цветанов? Кого и какво бойкотира цялата властимеюща кохорта от Третото пришествие на Борисов?! Президента Радев? Целокупния дипломатически корпус? Руския дипломат? Президента Путин? Русия?
Бойкотираха и отхвърлиха Освобождението на България, оскверниха подвига и гибелта на хилядите съветски воини и български опълченци, поругаха и Самарското знаме, и православния кръст, и признателността на българския народ към Русия, зачертаха неговата историческа памет, неговите титанични, гигантски старания да отхвърли робския терор, неговия безумен блян към независимост, неговите неизброими жертви.
Това към този момент не са изцепките на Горановци, Сашойордановци, подправени " фактори " и всевъзможни грантови русофобци. Това е недвусмислената, формалната позиция на ГЕРБ и персонално на Борисов. На дипломатически език това се назовава вражески жест. Следващият ход на българското държавно управление е да отзове българския дипломат от Москва и да разгласи съветския дипломат в София за личност нон грата.
И целият този смърдеж - след виртуозната дипломация на двете църкви - българската и руската; след възторга на хилядите хора, изкачили Шипка в петметровия сняг, понесли български и съветски знамена; след боговдъхновеното съслужение на двамата патриарси; след знаковите слова на патриарх Кирил, че без българското православие, без българските духовници и просветители нямаше да има съветско православие, а то значи - съветска държава; след думите на президента, че българите са днешните опълченци, които пазят историческата истина...
ГЕРБ и присъдружните му русофобци отровиха празника с интриги. Патриарх Кирил, наскърбен (по-точно втрещен) от изопачаването на историята, от размиването на съветската себеотрицателност в обстановка и " политкоректност ", наруши всички дипломатически правила и на изпроводяк върна камъка в градината на Борисов. Дипломатически камък, който ще тегне върху българо-руските връзки и ще ги дефинира оттук насетне. Не за дълго. Само до скоростния завършек на Третото Борисово пришествие.
А русофобците тръгнали да вършат подписка - националния ни празник да сменят, за дефинитивно изтриване и дерусификация на българската история и памет. Най-добре да изберат Берлинския конгрес, който разпарчетоса България, единствено и единствено да я отърве от съветско иго и съветски ботуш. Може и Брест-Литовския кротичък контракт. Хем отново ще е 3 март. Но на първо място би трябвало да съборят храм " Св. Александър Невски ". И храм-паметника на Шипка. И самата Шипка. Камък върху камък да не остане от България.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ